Кино в първо лице

Ако си направите труда да изгледате няколко филма без да се увличате в историята и ефектите, а само наблюдавате положението на камерата няма да откриете разлики.Сякаш филмите са снимани от един оператор.Така е, защото всички снимат по общоприетите методи и използват еднакви трикови, а малцина са тези, които се осмеляват да експериментират.

Камерата в киното се измества в различни позиции, за да ни представи по-добър поглед към действието, но много рядко и за кратко ни показва случващото се през очите на героя, а аз съм твърдо против това.

С този похват и малко талант може да се премахне границата между зрител и участник, да направи филма по-реалистичен и да усетим това, което усеща и главния герой.Освен това така филма ще бъде много по-динамичен.

Предполагам, че все някой се е опитал да създаде филм изцяло в първо лице, но не съм чувал за такива, а докато някой реши да създаде високобюджетен  продукт ще измине доста време.Все пак този метод се използва частично в някои хитови заглавия, например Doom.

За съжаление има и един основен минус – камерата трябва да бъде много по-подвижна, а това ще се отрази значително на бюджета на филма.Да си представим следната ситуация: Главния герой тича по покривите на сградите или из неравна гориста местност.Всички подскоци, клякания, погледи назад, падания и други подобни ще трябва да се пресъздадат с движението на камерата, а това не е лесна задача.

Може би скоро няма да видим филм в първо лице, но поне можем да се надяваме, че метода ще бъде използван частично в други големи заглавия, защото съм убеден, че в него има потенциал.Много потенциал.