Ще се опитам да бъда честен с вас и ще си призная, че едва наскоро се запознах по-обстойно с творчеството на Evanescnece. Преди това само бях слушал някои техни песни, но все в обстановка, която не ми е позволявала да вникна хубаво в съдържанието и да усетя въздействието на музиката. Сега много съжалявам за това, понеже качеството на техните изпълнения надхвърля това на много други добри рок групи. Е, да започваме.
Evanescence е основана в Литъл Рок, Арканзас от певицата Ейми Лий и китариста Бен Мууди през 1995, но историята започва година по-рано, когато се запознават на лагер. Мууди вижда как Лий свири на пиано и е възхитен от нейните музикални дарби. Скоро след това те започват да творят заедно, но има доста неясности през този период.
Записват две песни, които бързо придобиват популярност, благодарение на местните радиа, но все още се въздържали от изпълнения на живо, поради липсата на интерес откъм организаторите на подобни прояви. Продължавали да се двоумят и за името на групата. След като се отказали от вариантите Childish Intentions и Stricken те се спрели на Evanescence, което означава Изчезване (от английската дума evanesce – изчезвам). Буквалния превод на Evanescnence обаче е Преходност.
Преди да издаде първия си албум групата записва две EP-та: Evanescence (1998) и Sound Asleep, известно още под името Whisper (1999). От тях има само няколкостотин копия, които били разпространявани по време на техните ранни концерти. През 2000 издават Демо CD в 2 500 броя, които бързо биват разпродадени, отново при изпълнения на живо. Това повдигнало самочувствието на групата и те вече били готови да навлязат сериозно в музикалния бизнес. За целта към тях постепенно се присъединяват Джон Лекомп (китара), Роки Грей (барабани) и Уил Бойд (бас китара).
2003 година идва дългоочаквания миг, когато Evanescence записват първия си албум – Fallen. Той се задържа 43 седмици в Billboard Top 10, 104 в Billboard Top 200 и става едва осмия албум в историята, останал в Top 50 за повече от година. Обявен е за платинен седем пъти в САЩ, а от него са продадени над 15 милиона албума по света. Сингъла Bring me to life, с гост вокала Пол Маккой от 12 Stones се издига до пета позиция в Billboard Hot 100 и заема първо място във Великобритания за един месец. Друга тяхна песен, My Immortal, достига седмо място в САЩ и Обединеното кралство. Двете им творби за включени в саундтрака на филма Дявол на доброто (Бен Афлек, Дженифър Гарнър, Колин Фарел и други).
След този главоломен успех идват неприятни събития – по време на европейското им турне Бен Мууди напуска групата поради “творчески различия”. От последвалите коментари на Ейми Лий става ясно, че неговото заминаване е било очаквано и ако не го бе сторил прогреса им щял да спре. Почувствали облекчение, след като създаваното от Мууди напрежение изчезнало и бързо намерили негов заместник в лицето на Тери Балсамо от Cold.
Следва нов период, изпълнен с успехи. На 46-тите Грами песента Bring me to life носи на групата наградата за най-добро хард рок изпълнение, а освен това печелят и тази за най-добър нов изпълнител. Номинирани са в още две категории, но не успяват да се преборят с конкуренцията. Песните Going Under и Everybody’s Fool се нареждат съответно на пето и 36-то място в U.S. Modern Rock Tracks и на осмо и 23-то в UK Charts (водеща музикална класация във Великобритания).
През 2004 издават DVD, включващо концерта им в Париж, кадри зад сцената, както и песните Breathe no more, Father Away и кавъра на песента Thoughtless на Korn.
Средата на 2006 идва време за нова раздяла, но този път – не толкова тежка. Бас китариста Уил Бойд напуска, а Тим Маккорд заема мястото му. С подновения състав започват работа по следващия албум. Работния процес тече бавно поради множеството пречки, но в крайна сметка успяват да ги преодолеят и есента същата година албума The Open Door официално бива пуснат в продажба. Феновете го изкупуват като топъл хляб, само в първата седмица от магазините се изпаряват над 447 000 копия и логично веднага заема първо място в Billboard 200. Следват дълги турнета из САЩ, Канада, Европа, Япония, Австралия и дори Аржентина. Всеки от концертите им представлява голямо събитие в съответната страна и предизвиква масова еуфория.
2007 Джон Лекомп (китара) и Роки Грей (барабани) поемат по свои творчески пътища и се откъсват от приказката, наречена Evanescence. Барабаниста Уил Хънт и китариста Трой Макуолхорн от групата Dark New Day поемат освободените позиции в бандата и за пореден път възстановяват баланса. Малко по-късно към тях се присъединява и Уил “Сайънс” Хънт, който става главен барабанист, а съименника му заема второстепенна роля.
Винаги съм се затруднявал, когато трябва да напиша края на статия, описваща историята на дадена група или соло изпълнител, понеже в повечето случаи тя все още продължава. За това може преспокойно да пропуснете непретенциозния и доста посредствен завършек. Ако все още четете тези редове явно сте доста упорити и искате да прочетете всичко от начало до край. Е, няма да ви спирам. Evanescence е една от най-успешните и популярни рок/метъл групи в близките години и по всичко личи, че скоро няма да изгубят огромните маси от фенове. Благодарение на уникалното съчетание от мрачни, епични и трагични мотиви те постигат звучене, граничещо със съвършенството. За това не бива да се изненадваме при техните успехи и за напред все по-често ще ги чуваме. Свиквайте!
